Здравейте,
Казвам се Елена. Дядо ми живееше в Еленския балкан и като малка прекарвах летата при него. Селото ни беше пълно с хора, волове, праскови, веселие. Кипеше живот и игра. Постепенно къщите започнаха да опустяват, децата не идваха вече, почина и последният дядо. Остана само баба Анка, най-разговорливата в село Търкашени. По всичко изглеждаше, че селото ще повтори съдбата на много от обезлюдените села в България. Някъде тогава започна промяна. Започна писането на един алтернативен сюжет на нашата приказка.

Дъщерята на баба Анка – Катя – стана кметица, съживи читалището, събра книги, отвори библиотека, стартира хор за стари градски песни. Постегна църквата, пътя, водоснабдяването. Заселиха се нови жители с деца. Дори все още да не остават през зимата, са там от пролет до късна есен. И на хората им се правят неща. И им са иска да са повече и да са заедно, да се опознават. Понякога ходят на театър в Елена на представяне на книга.

Организират 3 вече постоянни празника в селото – на занаятите, на плодородието, традиционен събор. Хорът има участия из целия Еленски балкан. А Катя има още идеи – да се възобнови театралният кръжок за децата (традиция от с. Марафелци), да се направят работилнички за занаяти и земеделие, с които внуците да учат неща, които ги няма в града, да се прожектират филми от филмотеката на един съселянин или пък авторски вечери на артисти от района (в кметството живеят хора с всякакви таланти – имаме си поет, художник, режисьор), да направим наш си фестивал, на който да идват хорове, ние да сме домакините и да празнуваме заедно с още нови жители и гости.

Има идеи, има хора и дейности, но няма база. Салонът в читалището все още е в много лошо състояние. Катя е успяла да организира ремонт на покрива и тавана. Има и боя, но няма средства за важния ремонт на салона, който да съживи сърцето на кметството, мястото, където се събирахме, пеехме и празнувахме с нашите дядовци и баби и където се случваха онези моменти, които ни правеха съселяни, а не просто познати. Целта ни е кметство Блъсковци да живее и в студ, и в пек, пълноценно и с детска радост. Да има къде да събира и задържа жителите си и да живеем както живяха там баба и дядо.