Искрено и лично с Мария Минева, съосновател на Един Процент Промяна
Не бих могла да преброя колко пъти са ми задавали въпроса: „Защо го правиш и как имаш време?“
Кратката версия на моята любов към благотворителността и доброволчеството би била: имам много емпатия в себе си и искам да ѝ дам живот. Но ние не сме тук за кратката версия, а и как бих могла да дам обективна оценка сама на себе си, че имам много или малко емпатия?
Това, което знам със сигурност обаче е, че едни от най-първите ми спомени като дете са как искам да помогна на птичка, коте, таралеж, костенурка, дете, възрастен човек или с две думи всичко живо (и не само). Искам да ги прегръщам и да ги защитавам и винаги виждам в очите им само нея – душата. Малко по-късно си дадох сметка, че този дар, възпитан у мен от прекрасните ми баби и дядовци и родителите ми, носи със себе си отговорност – да го продължа.
В следващите години успявах да канализирам тази съпричастност в инициативи на различни организации или самоинициативи. Докато не станах на 30, тогава всичко се променя, нали? 🙂
Тогава ме намери Един Процент Промяна, в една есенна вечер Ефтим ни покани със Светла на по чаша вино и тогава обсъдихме раждането на нещо, което щеше да промени животите ни. Ах, колко обич и велики същества щяхме да срещнем, сами не подозирахме.
В началото ме задвижи мисълта, че сме имали късмет да израстнем здрави, в уютен дом, в любов, имали сме хубав старт в живота и късмет да получим образование и сега ще можем да предадем нататък, колкото е по силите и възможностите ни.
Не подозирах обаче, че заедно с порастването на Един Процент Промяна и мен ме чака и порастване и промяна. Израстване на духа и личността, на съпричастното и егоистичното в мен. На моите знания, умения, чувство за отговорност, мироглед, видовете любов, която познавам и способността ми да давам и получавам любов. Да бъда по-добър човек след всяка кауза, всеки бенефициент, всеки дарител и приятел на сдружението.
Може би се зачудихте защо пък егоизъм? Случайно или не, в годината, в която стартирахме Един Процент Промяна стартираха и моите първи срещи с темата ментално здраве и по-точно тревожност, паник атаки и менажиране на стрес. Беше много отдавна, не се говореше за това и аз дори се срамувах. Тогава изобщо не подозирах, че години по-късно ще се докаже, че доброволчеството намалява стреса и увеличава положителните, спокойни чувства чрез освобождаване на допамин. Прекарвайки време в помощ на другите, доброволците изпитват чувство за смисъл и признателност, както дадено, така и получено, което има ефект върху намаляване на стреса. И така опитвайки се да правя добро, аз получих най-ценният подарък – здраве!
Не знам дали се справям добре, но със сигурност знам, че не си представям себе си без хората, с които ме среща Един Процент Промяна, на първо място прекрасният екип – мои учители, мотиватори, двигател и личен пример, нашите дарители, бенефициенти и приятели – извор на вдъхновение и любов.
А моята най-любима кауза от всички винаги ще бъде запалването на онова пламъче в очите на дарителите и бенефициентите на Един Процент Промяна – пламъчето надежда и неугасваща любов.
И за всичко това просто последвах душата си и тя ме доведе по този път. А нали тя – душата най-добре знае пътя, ние само трябва да ѝ се доверим…
А ако трябва да завърша с нещо по-мъдро – винаги съм припознавала тези думи на Ралф Уолдо Емерсън:
Да се смееш често и по много, да спечелиш уважението на интелигентни хора и обичта на децата… да цениш красивото, да откриваш най-доброто у другите, да оставиш света малко по-добър… да знаеш, че дори един човек диша по-леко, защото те е имало. Това е успех!
