Искрено и лично със Светла Пармакова, съосновател на Един Процент Промяна
Заимстваме от емблематичното телевизионно предаване „Искрено и лично” с новата ни поредица от блогове от екипа на Един Процент Промяна. В тази поредица ще ти разкажем искрено и лично за кои сме ние, какво ни движи, как разбираме света и мястото ни в него.
Споделяме историята на Светла, един от съоснователите на Един Процент Промяна, която разказва за отварянето на душевните врати и пътя си към емпатията, търсенето на личната удовлетвореност и смисъла, който й носи Един Процент Промяна.
През първите почти 30 години от живота си, преживявах себе си като човек, напълно лишен от емпатия. Или може би е по-точно да кажа като човек, който беше затворил всяка мекота и слабост в себе си зад едни високи и дебели стени. Стени от защитни реакции, очаквания, критика и то най-вече към себе си. Винаги имаше още нещо за постигане. Винаги можеше по-добре. Винаги трябваше да е трудно, за да „си струва”.
Първата кауза, която ме привлече силно беше тази за младежите в домове за деца, лишени от родителска грижа. От някъде научих, че тяхното право да живеят в дом приключва след като навършат 18 години, едва ли не „от днес за утре”. Този факт истински разклати някои от разбиранията ми. Още ми беше пресен процесът от моето лично „порастване”. Преместването от Кюстендил в София. Това да намериш път, среда, работа. И колко труден е този период, дори когато цялото ти семейство е тук и те подкрепя. А какво се случва без подкрепа?
Тогава започнах да посещавам младежи в дом в София в опит да им създам малко повече увереност, че знаят с какво се захващат. Как си търсиш работа; как пишеш автобиография; как да си отвориш сметка в банка; как да управляваме личните си финанси. Неща, които тогава и аз не разбирах достатъчно добре. Успокоявах себе си с това, че съм там; че ставам част от тяхната мрежа за подкрепа. И дори и да не научат много, пак ще съм на линия, когато имат нужда от топъл обяд и от човек, на когото да се обадят.
Един Процент Промяна дойде по-късно.
Дойде няколко години след като животът се беше постарал да „пречупи” и мен със загубата на майка ми. Клише са думите “There is a crack in everything. That’s how the light gets in” („Във всичко има пукнатина. Така влиза светлината”), но за мен важат с пълна сила. Тази загуба така разклати фундамента и увереността, върху които беше построен животът ми, че най-накрая направи място за емпатията. За онова общочовешко разбиране, че когато срещнем някой днес, ние нямаме никаква представа колко трудно е било за този човек да стане тази конкретна сутрин, да бъде тук и да полага усилията, които полага. Децата ми, години по-късно, превърнаха тази пукнатина, този прорез емпатия, в многолентов път, по който лесно минават човешки истории, за които съм била сляпа преди.
Един Процент Промяна дойде след, а може би и в резултат на, осъзнаването, че по-високо и по-трудно от кариерна гледна точка не означава по-удовлетворяващо. След един активен период на „колкото повече, толкова повече”, трябваше да призная пред себе си, че не намирам това, което съм очаквала в професионалните си постижения.
И така, в резултат на моето търсене; в резултат на идеята, с която Ефо ни събра; в резултат на емпатията, която Мими донесе, създадохме Един Процент Промяна.
В основата си сдружението отговори на нашите лични критерии за това какво означава да помогнеш на някой: възможност да достигнеш до конкретния човек, на когото помагаш, да го познаваш и да научиш историята му. Възможност да споделиш със своята общност това, което е важно за теб. Възможност да знаеш къде ще отидат средствата, които си отделил и да видиш въздействието им.
Един Процент Промяна е една от онези сбъднати мои мечти, които не съм знаела, че имам. Общност и семейство и дом за ценности, в които вярвам безусловно.
Днес осъзнато мога да кажа, че има две неща, които ми носят смисъл и удовлетворение.
Едното са отношенията с хората, които обичам. Наградата на живота да чувствам душата си пълна с любов към човека до мен и към семейството, което сме създали. Да прегръщам децата си и всеки път да усещам как прелива благодарността за това, че просто са тук и са с мен и са здрави и са такива малки огромни вълшебства. Възможността да празнувам празниците на живота с моите близки; смехът, емоцията, душата, която потъва в радост, в спокойствие, в заедност и взаимност.
А второто – второто е вярата, че намирам начин да създам стойност за обществото, в което живеем. И докато професионалният ми път криволичи, Един Процент Промяна остава онази константа, благодарение на която съм спокойна, че моите усилия дават плод не само за мен и моето семейство, а и за по-широката общност, от която сме част. Че макар и с малко, всеки месец спомагам за изграждането на по-стабилна мрежа за социална подкрепа в България. Защото зад тези донякъде абстрактни думи стоят историите на стотици хора и животни, които са имали неравностоен старт в живота си и всеки ден се справят с трудности, несъразмерни с възможностите им.
Тези две неща посвоему се вплитат не само в мотивацията ми да работя активно за развитието на Един Процент Промяна всеки ден, а и да подкрепям ежемесечно с мисъл, енергия и средства всяка наша кауза.
Всяка нова история, всяка следваща кауза ми носи чисто човешко познание; момент, в който да спра и осъзнато да благодаря за всичко, което е наред в живота на моето семейство; емпатия, към хората с живот в ежедневна борба и доза удовлетворение, че и този месец съм била съпричастна.
